За блога

За блога...

Името ми е Борис Савов и имам интереси в областта на психологията от 2005 г., а от 2013 г. практикувам професията психолог. Едно от нещата, тласнали ме към тази наука е поредицата за вещиците от "Светът на диска" на сър Тери Пратчет. Една от тях, баба Вихронрав, бе веща в "главознанието" и имаше умението да вижда нещата (а и хората), такива каквито са...

След повече от десетилетие в тази научна сфера у мен се породи потребността да споделя своя опит и знания с по-широк кръг от хора.

През 1993 г Джеймс Химан издава книгата си "Имаме 100 години психотерапия - и в света става все по-лошо". Печално, но факт. Сякаш света в момента е избрал да се развива технологично, но не и морално. Този блог няма за цел да променя света, разбира се, но има за цел да обърне внимание на тези неща, които ни правят такива каквито сме за да ни припомнят кои и какви сме всъщност.

Приятно четене...


петък, 23 юни 2023 г.

Процесът на разграничаване през периода на ранното детско развитие



                                                     Alice Neel, “Degenerate Madonna,” 1930

    В работата си с клиенти все повече се убеждавам, че етапа на ранното детско развитие е една от най-непознатите сфери в общественото познание. То е като черна кутия за обществото. Въпреки че по тази тема има океан от информация в мрежата, по мое мнение, като общество не сме наясно какво се случва в тези най-ранни първи моменти от живота ни и от живота на нашите деца.
 
    Във физически и психологически аспект развиващия се плод и майката по време на бременността са едно цяло. В последните седмици преди раждането мозъкът на детето е достатъчно развит за да улавя и запомня усещания, които идват от средата - утробата. Моментът на раждането е първата голяма промяна, към която детето трябва да се настрои. Това е първото (физическо) разграничаване на новороденото от майката, което е свързано с адаптиране от вътрешна (флуидна) към външна (сухоземна) среда.
 
    Природата, разбира се е предвидила един плавен преход. Това разграничение е смекчено от емоционалните взаимоотношения, в които са обикновено майката и бебето и този етап е описан от Маргарет Малер като симбиотичен - възприятията на новороденото за себе си са все още дифузни и все още не се разграничава от средата. Обектните отношения (отношенията между майката и бебето) са емоционално приравнени.  При емоционално сливане границите между индивидите се размиват, а емоциите, нуждите и идентичността се смесват. Емоционалното приравняване е процес, при който емоциите на бебето се отразяват и активират подобни емоции в майката, а бебето изпитва майката като разширение на себе си. Това е период на интензивни емоционални връзки, където границите между детето и майката са размити. Този нормален симбиотичен етап е от решаващо значение за създаването на доверие и сигурност в първоначалните взаимоотношения между майката и бебето.
 
    В процеса на първична организация на ЦНС детето взаимодейства с майката, като идентифицира и отразява емоционалните стимули и опити във връзката с нея. Това е взаимно влияние, което създава основите за бъдещите интернализирани постоянни обекти, които са в самата основа на бъдещата личност и са отговорни за афективната саморегулация на индивида - степента на качеството (EQ) на която  играе важна роля в поддържането на психическото и физическото здраве на организма.
 
    Психо-биологичното развитие на бебето налага последващи разграничения на бебето от майката и като цяло от своите родители, което кулминира в периода на пубертета, а и продължава в пост-тийнейджърските години докато личността не се превърне в пълния смисъл на думата индивид - неделим, цял, т.е. да се постигне психическо и физическо разграничение характерно за зрялата възраст.
 
    През периода на нормалния симбиотичен етап афективното сливане е процес, който е важен както за оцеляването, така и за постепенното изграждане на аза на новороденото. Това се случва чрез използване на майката като негово психическо продължение - една мисловно-афективна среда, в която бебето да развие своя аз.
 
    Може да се наблюдава и процес на първичната идентификация, който играе важна роля в развитието на бебето, като му помага да изгради представа за себе си като индивид, като отразява характеристиките на основната грижеща се фигура (обикновено майката) и ги възприема за свои. В този процес,  идентифицирайки се с майката то пренася нейните качества и характеристики върху себе си. Това е важен етап в развитието на детето, когато то започва да разпознава своите потребности, желания и емоции, и ги свързва с присъствието и реакциите на майката. Първичната идентификация помага на детето да изгради представа за себе си като индивид и да се свърже емоционално с майката. Това създава основа за усвояване на социални норми, ценности и роли, както и за развитие на връзките и комуникацията с други хора.
 
    До момента на прохождане бебето се е развило достатъчно психично и биологично за да започне процеса на психическото разграничаване, което в крайна сметка би трябвало да доведе до психологическо раждане и поемане по пътя на индивидуацията в смисъла, който Юнг придава на този термин - оцелостяване и следване на собствения път на развитие.

    По това време е и втората повратна точка на разграничение в периода на ранното детско развитие е, когато нормалния симбиотичен етап приключва и започва т. нар. от Малер етап на практикуването. Тогава се слага началото на първото по-сериозно физическо обособяване на бебето от майката. Това е изключително важен етап, който е преход между инфантилната афективна привързаност на майката и зрялата привързаност, при която започва и същинския процес на психическо разграничение от състоянието на афективното сливане.
 
Но как на практика се случва този процес?
 
    С прохождането детето би трябвало да е развило една сигурна база от предимно позитивната атмосфера на обектните отношения от предходния етап за да може да се сложи началото на процеса на разграничаването. Този процес е подпомаган от на промяна в нагласата на майката с въвеждането на негативния аспект от нейната личност в следствие на непопулярните мерки, които трябва да се налагат в полза на социализиращото влияние на възпитателните практики.
 
    С други думи майката трябва да въведе другото лице от нейната личност, другата страна на монетата, подобно на двуликия древноримски бог Янус, с което се въвежда рамката, която родителите и в частност майката смята, че е подходяща за своето дете.  Това е важна стъпка в психическото развитие на детето, когато то започва да осъзнава себе си като отделен и самостоятелен субект.


Римски бюст на бог Янус във Ватиканския музей


    Посредством този процес детето може да развие по-реалистична представа за себе си и света около него.

    Възпитателите трябва да бъдат осъзнати за своите негативни страни и да ги управляват по подходящ начин, като изразяват своите граници, дават пример за изразяване и справяне с негативни емоции и поощряват адаптивни стратегии за решаване на конфликти.

    Точно тук е важно как ще представим и въведем нашата лоша или непопулярна страна като родители, как ще я управляваме, как ще я използваме в интерес на развитието на детето в посока разграничаване. Чрез този акт родителите се разграничават от предходния етап на емоционална слятост и започват да въвеждат своите телесни граници и възпитателната рамка в която да се социализира бебето и малкото дете, което се отразява специфично в индивидуалното структуриране и развитие на фронталните области на мозъчната кора, отговорни за афективната саморегулация. В психологически план детето отразява разграничеността у родителите и по огледален начин то също започва да се разграничава от тях.

    Това е един етап, който обикновено е съпроводен с много тревоги (напр. сепарационна тревога у родителите), които непременно се отразяват и се отпечатват в психиката на бебето и малкото дете. Тези тревоги са генерирани от афективен нагон, който е много близо до инстиктите за самосъхранение, който се задейства, когато малкото бебе или дете остава само или се чувства само, което поражда висока тревога и паника, тъй като еволюционно едно малко на човек или бозайник оставено само води до психическа и физическа смърт. Преминавайки през тези тревоги по време на афективното приравняване през симбиотичния период, често същите се активират у родителите, което внася затруднения при прехода от симбиотичен етап към етапа на разграничаването.

    Ето защо е важно след първата година у основните грижещи се фигури да започне нагласа на разграничаване от първоначалното афективно сливане, което бебето и малкото дете да може да отрази и по този начин по-леко да преминава през емоционалните кризи поради лабилността на психиката си.

    Разполагайки с това познание, у родителят ще може да се утвърди по-лесно нагласата за емоционално разграничаване и да е наясно, че е важно съзнателно да въвежда и финно да прецизира непопулярната си "лоша" страна от своята личност. 

    С други думи, "лошата" страна на Янус трябва от сенките да излезе на сцената и двете страни на монетата да са постоянно налични у родителя за да могат да бъдат отразени от бебето и малкото дете.

    По мое мнение провалът със справянето със тази задача води до често срещани проблеми на личностово ниво, които се отразяват в социалните отношения - професионални и лични. 

    Липсата на разграниченост на детето от родителите автоматично означава едно ниво на неосъзнати инфантилни отношения от симбиотичния етап, което води до определена степен на лабилности у зрялата личност както и по-големи трудности с афективната саморегулация и социалната адаптация, по ниска емоционална култура и по-трудно поддържане на здраво психическо и физическо функциониране.

    От особена важност  за личното и социално функциониране е осъзнато да се въведе в нашата личност непопулярната, негативна част от нас за да може да отстояваме собствените си телесни и психически граници, като по този начин да се канализират агресивните нагони по социално приемлив начин и когато е нужно разграничаване независимо дали от собствено дете или други значими обекти то да се случва по осъзнат и фино прецизиран начин, което е основа за поддържането на афективен баланс. 

                                                 Jacobus Harrewyn, Ianus, Ianuaris, 1698